Nov 30, 2015, 5:19 PM

Неизбежност

835 0 3

  НЕИЗБЕЖНОСТ

 

Бесовè се смеят гръмко,

ококорват сетивата –

развилнели се отвънка,

сякаш палят тишината...

 

А луната кръглолика -

осветила в миг вълните –

на парцали мига, вика

да помагат и звездите.

 

Посейдон по късно време

поразлюшкал е морето.

Там незнаен кораб дреме,

хоризонта дири, ето.

 

Ала фарът неизбежно

му показва път в средата.

И замлъква всичко прежно!

И... залива го водата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...