kasandrabg1 (Вили Димитрова)
132 181
30.11.2015 г., 17:19 ч.

Неизбежност 

  Поезия » Философска
441 0 3

  НЕИЗБЕЖНОСТ

 

Бесовè се смеят гръмко,

ококорват сетивата –

развилнели се отвънка,

сякаш палят тишината...

 

А луната кръглолика -

осветила в миг вълните –

на парцали мига, вика

да помагат и звездите.

 

Посейдон по късно време

поразлюшкал е морето.

Там незнаен кораб дреме,

хоризонта дири, ето.

 

Ала фарът неизбежно

му показва път в средата.

И замлъква всичко прежно!

И... залива го водата...

© Вили Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??