poem_lady (Фери)
46 836
14 окт. 2010 г., 00:39

Неизживяни 

  Поэзия » Другая
975 0 4

Мокър ботуш в локвата стъпва,
гази ранени листа,
пешеходец в мрака се бавно промъква
и подминава с тъга.
 
Вяра в живота, за миг претопена,
сякаш завръща се пак,
но нима илюзия изгорена
може да бъде щастливият знак?

 

Мисъл за щастие... малко фалшиво
звучи и изглежда дори.
Но понякога всичко красиво
бива облято в сълзи.

 

Обаче ведрото виждам във тази есен -
някак студена е тя,
но някаква тиха, лъжлива песен
напира през тази мъгла.

 

Плискат децата водата с крачета
и усмихвам се аз,
светът не е свършил, още е тука,
просто мъртва е лятната страст.

 

Нещо силно стиска сърцето,
но то се усмихва напук.
Все по-едри пръски изпраща небето,
да видят какво става тук.

 

Но те не се връщат - какво да разкажат?
Нима е история това...
... когато умира една надежда
за толко неизживяни неща?

© Фери Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??