Неизживяни
Мокър ботуш в локвата стъпва,
гази ранени листа,
пешеходец в мрака се бавно промъква
и подминава с тъга.
Вяра в живота, за миг претопена,
сякаш завръща се пак,
но нима илюзия изгорена
може да бъде щастливият знак?
Мисъл за щастие... малко фалшиво
звучи и изглежда дори.
Но понякога всичко красиво
бива облято в сълзи.
Обаче ведрото виждам във тази есен -
някак студена е тя,
но някаква тиха, лъжлива песен
напира през тази мъгла.
Плискат децата водата с крачета
и усмихвам се аз,
светът не е свършил, още е тука,
просто мъртва е лятната страст.
Нещо силно стиска сърцето,
но то се усмихва напук.
Все по-едри пръски изпраща небето,
да видят какво става тук.
Но те не се връщат - какво да разкажат?
Нима е история това...
... когато умира една надежда
за толко неизживяни неща?
© Фери All rights reserved.
