13 окт. 2025 г., 00:25

Неизплакани сълзи

186 0 0

- Добър вечер, мила моя,
как ти мина днес деня?
Радост или мъка твоя,
труд и пот за таз мечта?

 

- Добър вечер, мили мой,
Слънцето ми пътя начерта, 
на сърцето и очите в лед и зной, 
трудно пак дочаках вечерта ...

 

А при тебе как гореше,
Как премина през жарта?
С кой, къде, защо, как беше ...
Как въздържаш си твърдта?

 

- Пак ме питаш все това ...
Пак съмнения за вярност ...
Грешност, грешки кат' трева
Не достигнахме ли зрялост?

 

Облаци минават през деня,
Диря не остава в небе,
знай, че чакал съм часа
да се върна пак при тебе.

 

Виж децата ни - големите,
виж ни бръчките, косата.
Вече минало е времето 
да си търсиме белята.

 

Кой ще хване вяра 
Че мълчим си вечерта сърдити?!
Че стоим в различни стаи
и избягваме очите.

 

Ти ли беше, аз ли бях ...
кой е враг и кой другар?
Чувал бях, но не допусках,
тъй да се раняваме макар ...

 

Ние дето все се смяхме,
Ние дето все живяхме ...
Ние дето пример бяхме, 
за ръцете дето се държахме ...
Ние дето веч' изтляхме.

 

Всичко почна в онзи мрачен ден,
с една разлъка тежка, дух ми се обеси ...
трябваше да избера - тебе или мен
и избрах о мъко моя, не себе си.

 

Гърчих се и тихо страдах, 
До звездите твои седнах заедно,
Но луната светеше - сам падах -
гръм и звук не бяха наедно.

 

На Луната виждаш тъмната страна,
най прилича туй на теб ...
На кого е нужна таз храна ...
от звездите ти, ли капе мед?

 

Стара мъка - ревността, е най бедата
Гледаш ме и чувствам се следен, о Боже!
В света ти пошлост, жлъч се мята ...
Очаквания непокрити и реакция: Как може?

 

Казваш всичко е разбито вече ...
Светлината проектираме с миналото.
Да, в дупка тъмна ни повлече,
слепи за доброто, смисленото и красивото.

 

Нещо ми подсказва да оставя, 
повече от камък подреден.
Не човек, на път ми да застава,
а подкрепа търсех устремен.

 

Ако желаеш дай ми твойто рамо,
Ако искаш твоите мечти гради.
Споделеност търся мила само.
Подкрепям аз твореца да твори.

 

Виждам силна си, красива, 
действаща, творяща.
Разумна някак и блестяща.
За мен бе най животрептяща.

 

Ето ясно виждам ни лицата,
Слънцето свидетел е стократо ...
Нека с обич към децата,
да изкараме си дните до когато.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Krasimir Jekov Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...