Неизплакани сълзи
Конете флиртуват с дъжда...
Настръхвам. Тъй трепетно синьо е
в море, напращяло от ръж.
Конете събуждат години,
които, притихнали - знам -
жадно във ъгълче чакат
там, зад вратите на храма,
сълзи от дъжда неизплакани...
© Надежда Маринова Все права защищены
поздрави!