31 авг. 2007 г., 17:34

неизпратено и ненаписано 

  Поэзия
731 0 18


Ще ти го дам, щом на луната падне рога,
щом времето, от вечност обладано,
се престраши да ти изпее монолога
на лебеда, от юг пристигнал рано...
Ще ти го дам, когато на принцесите
пантофките кристални се начупят,
и с хермелините си се простят монарсите,
и щом Граала стане просто купа...

Ще ти го дам, когато в неведение
загадките на Сфинкса разгадаеш,
и щом Кашчей се предаде на тление,
от чара Василисин в плен омаян.
Ще ти го дам, когато паднат кулите,
в утробите си пазещи красавици,
Щом захарните къщички разтурят се,
и вълците изневерят на нрава си.

Ще го намериш, мушнато под прага ти-
донесено от Питър-Панов вятър
по времето, в което Сънчо ляга си,
а Мук обиколил е дваж земята...


Ще ти го дам, когато всички приказки
сами се пренапишат. Дотогава
ще търся думи.

© Ели Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??