неизпратено и ненаписано
Ще ти го дам, щом на луната падне рога,
щом времето, от вечност обладано,
се престраши да ти изпее монолога
на лебеда, от юг пристигнал рано...
Ще ти го дам, когато на принцесите
пантофките кристални се начупят,
и с хермелините си се простят монарсите,
и щом Граала стане просто купа...
Ще ти го дам, когато в неведение
загадките на Сфинкса разгадаеш,
и щом Кашчей се предаде на тление,
от чара Василисин в плен омаян.
Ще ти го дам, когато паднат кулите,
в утробите си пазещи красавици,
Щом захарните къщички разтурят се,
и вълците изневерят на нрава си.
Ще го намериш, мушнато под прага ти-
донесено от Питър-Панов вятър
по времето, в което Сънчо ляга си,
а Мук обиколил е дваж земята...
Ще ти го дам, когато всички приказки
сами се пренапишат. Дотогава
ще търся думи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ели Все права защищены
