22 сент. 2021 г., 20:15

Неизпратено писмо

509 0 0

На Нели и Дечо

 

Ако някога дойда неканен в градчето,

в дома ви на скалистия бряг,

не се сърдете, не ме гълчете - 

аз съм споменът ви, на миналото знак,

в който още живее момчето

влюбено в безбрежната шир,

в синия цвят на морето,

в звездите над него, в нощния му мир.

 

На старата маса нека

да поседнем на чаша кафе,

да поговорим за младостта ни полека,

да викнем на старостта да поспре.

Да си вземем за последен път

сбогом, преди да тръгна,

защото годините тръгнали на път

никога неще се върнат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...