На Нели и Дечо

Ако някога дойда неканен в градчето,

в дома ви на скалистия бряг,

не се сърдете, не ме гълчете - 

аз съм споменът ви, на миналото знак,

в който още живее момчето

влюбено в безбрежната шир,

в синия цвят на морето,

в звездите над него, в нощния му мир.

На старата маса нека

да поседнем на чаша кафе,

да поговорим за младостта ни полека,

да викнем на старостта да поспре.

Да си вземем за последен път

сбогом, преди да тръгна,

защото годините тръгнали на път

никога неще се върнат!