Неизреченото
Обичах да
те улавям сутрин
с подпряна глава на прозореца
да мечтаеш за сняг
и някак по детински
гледаше към хоризонта
където за жалост
все още
всичко беше зелено
в далечната гора
образите на елените
се виждаха едва едва
като размазани
ореоли на светци
за миг те погледнах
и прехапах устни
до кръв
за да не разбереш
че си изпълнил
мислите ми до лудост
аз мълчах и ти мълчеше
напрягащо е колко много
неща имаме да си кажем
но вместо това
се гледахме
като слепи просяци
всеки на неговия си език
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Natasha Georgieva Все права защищены
