17 июн. 2020 г., 00:00

Неизреченото

Поэзия » Свободный стих

2K 3 1

Обичах да
те улавям сутрин
с подпряна глава на прозореца
да мечтаеш за сняг
и някак по детински
гледаше към хоризонта
където за жалост
все още
всичко беше зелено
в далечната гора
образите на елените
се виждаха едва едва
като размазани
ореоли на светци
за миг те погледнах
и прехапах устни
до кръв
за да не разбереш
че си изпълнил
мислите ми до лудост
аз мълчах и ти мълчеше
напрягащо е колко много
неща имаме да си кажем
но вместо това
се гледахме
като слепи просяци
всеки на неговия си език

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...