Неизреченото
Обичах да
те улавям сутрин
с подпряна глава на прозореца
да мечтаеш за сняг
и някак по детински
гледаше към хоризонта
където за жалост
все още
всичко беше зелено
в далечната гора
образите на елените
се виждаха едва едва
като размазани
ореоли на светци
за миг те погледнах
и прехапах устни
до кръв
за да не разбереш
че си изпълнил
мислите ми до лудост
аз мълчах и ти мълчеше
напрягащо е колко много
неща имаме да си кажем
но вместо това
се гледахме
като слепи просяци
всеки на неговия си език
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Natasha Georgieva Всички права запазени
