Hopes (Natasha Georgieva) Hopes (Natasha Georgieva)
1 5
Jun 17, 2020, 12:00 AM

Неизреченото

2K 3 1

Обичах да
те улавям сутрин
с подпряна глава на прозореца
да мечтаеш за сняг
и някак по детински
гледаше към хоризонта
където за жалост
все още
всичко беше зелено
в далечната гора
образите на елените
се виждаха едва едва
като размазани
ореоли на светци
за миг те погледнах
и прехапах устни
до кръв
за да не разбереш
че си изпълнил
мислите ми до лудост
аз мълчах и ти мълчеше
напрягащо е колко много
неща имаме да си кажем
но вместо това
се гледахме
като слепи просяци
всеки на неговия си език

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Natasha Georgieva All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0