12 авг. 2007 г., 16:48

НЕИЗВЕСТНОСТ 

  Поэзия
617 0 2
 

 Ръцете нежно ме прегръщат,
 както тревата утринна роса,
 в сърцето пламъче присветва,
 дали  усетих  любовта?
 Дали това кураж ми дава
 с  Надеждата да продължа,
 и с вярата, която свято пазя,
 да не погубя, да не накърня?
 Пътуване за никъде ли е това,
 безцелно и безмислено, или шега ?
 Съдбата с мен ли си играе,
 в очакване на  обичта?
 Ще дойде ли това, с което
 изпълнени са моите мечти,
 или  болката в сърцето ще остане
 и разпилените сълзи?

 Очите плахо търсят твоя поглед,
  не го намират...   ти мълчиш...
  Въпросите без отговор остават...
  Навън е нощ, студено е... вали...

© Вероника Валери Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??