НЕИЗВЕСТНОСТ
Ръцете нежно ме прегръщат,
както тревата утринна роса,
в сърцето пламъче присветва,
дали усетих любовта?
Дали това кураж ми дава
с Надеждата да продължа,
и с вярата, която свято пазя,
да не погубя, да не накърня?
Пътуване за никъде ли е това,
безцелно и безмислено, или шега ?
Съдбата с мен ли си играе,
в очакване на обичта?
Ще дойде ли това, с което
изпълнени са моите мечти,
или болката в сърцето ще остане
и разпилените сълзи?
Очите плахо търсят твоя поглед,
не го намират... ти мълчиш...
Въпросите без отговор остават...
Навън е нощ, студено е... вали...
© Вероника Валери All rights reserved.
