Veronik (Вероника Валери)
27 127
12.08.2007 г., 16:48 ч.

НЕИЗВЕСТНОСТ 

  Поезия
548 0 2
 

 Ръцете нежно ме прегръщат,
 както тревата утринна роса,
 в сърцето пламъче присветва,
 дали  усетих  любовта?
 Дали това кураж ми дава
 с  Надеждата да продължа,
 и с вярата, която свято пазя,
 да не погубя, да не накърня?
 Пътуване за никъде ли е това,
 безцелно и безмислено, или шега ?
 Съдбата с мен ли си играе,
 в очакване на  обичта?
 Ще дойде ли това, с което
 изпълнени са моите мечти,
 или  болката в сърцето ще остане
 и разпилените сълзи?

 Очите плахо търсят твоя поглед,
  не го намират...   ти мълчиш...
  Въпросите без отговор остават...
  Навън е нощ, студено е... вали...

© Вероника Валери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??