11 янв. 2009 г., 09:05

Нежна като смъртта

1.4K 0 20
Даже смъртта
е по-мила от теб!
Ти удряш направо,
а тя тихо пристъпва.
Преди да замахне –
целува ни нежно,
за да ни вземе живота.
Обича всеки от нас.
А ние се мразим.
Смъртта е нашият добър
и единствен завършек.
Целуни ме нежно,
както смъртта.

Всичко си отива,
ще си отидем и ние,
Но нека накрая
да сме отново добри!

Прощавай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът ти е невероятен
    По принцип не харесвам любовни стихове,но този ме плени.Умелото свързване на любовта и смъртта го прави тъжен ,красив и силно въздействащ.
    Поздрави и успех 6
  • Отношението ни към тази с косата...е различно.Но можеш ли да си представиш колко тонове злоба биха се стопили,ако всички възприемат твоето чудесно послание : Всичко си отива ще си отидем и ние,Но нека накрая да сме отново добри !Най-сърдечни поздрави.
  • усещам тъгата ти... прегръщам те, приятелю.
  • Много силен стих проздрав прегръщам те!
  • Я, по-оптимистично, добри човеко!!
    Напред към светлото начало!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...