Jan 11, 2009, 9:05 AM

Нежна като смъртта

1.4K 0 20
Даже смъртта
е по-мила от теб!
Ти удряш направо,
а тя тихо пристъпва.
Преди да замахне –
целува ни нежно,
за да ни вземе живота.
Обича всеки от нас.
А ние се мразим.
Смъртта е нашият добър
и единствен завършек.
Целуни ме нежно,
както смъртта.

Всичко си отива,
ще си отидем и ние,
Но нека накрая
да сме отново добри!

Прощавай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът ти е невероятен
    По принцип не харесвам любовни стихове,но този ме плени.Умелото свързване на любовта и смъртта го прави тъжен ,красив и силно въздействащ.
    Поздрави и успех 6
  • Отношението ни към тази с косата...е различно.Но можеш ли да си представиш колко тонове злоба биха се стопили,ако всички възприемат твоето чудесно послание : Всичко си отива ще си отидем и ние,Но нека накрая да сме отново добри !Най-сърдечни поздрави.
  • усещам тъгата ти... прегръщам те, приятелю.
  • Много силен стих проздрав прегръщам те!
  • Я, по-оптимистично, добри човеко!!
    Напред към светлото начало!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...