Jan 11, 2009, 9:05 AM

Нежна като смъртта

1.4K 0 20
Даже смъртта
е по-мила от теб!
Ти удряш направо,
а тя тихо пристъпва.
Преди да замахне –
целува ни нежно,
за да ни вземе живота.
Обича всеки от нас.
А ние се мразим.
Смъртта е нашият добър
и единствен завършек.
Целуни ме нежно,
както смъртта.

Всичко си отива,
ще си отидем и ние,
Но нека накрая
да сме отново добри!

Прощавай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът ти е невероятен
    По принцип не харесвам любовни стихове,но този ме плени.Умелото свързване на любовта и смъртта го прави тъжен ,красив и силно въздействащ.
    Поздрави и успех 6
  • Отношението ни към тази с косата...е различно.Но можеш ли да си представиш колко тонове злоба биха се стопили,ако всички възприемат твоето чудесно послание : Всичко си отива ще си отидем и ние,Но нека накрая да сме отново добри !Най-сърдечни поздрави.
  • усещам тъгата ти... прегръщам те, приятелю.
  • Много силен стих проздрав прегръщам те!
  • Я, по-оптимистично, добри човеко!!
    Напред към светлото начало!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...