Нежност
Нежност
=======
Колко нежно коравите пръсти
милват вехтия сватбен воал.
От годините цял е прокъсан,
пергаментово сух, пожълтял,
ала пръстите галят по спомен
не дантела, а меки коси,
за да може умът да запомни,
че жена този дом украси
и дари го с любов, за да има
сладка песен, надежда и син.
Днес мъжът губи нейното име
и не рони от болка сълзи.
Като малко дете е объркан
и забравя най-прости неща.
Но ръцете му, сякаш сред църква,
над воала прекръстват душа.
Само те още могат да чувстват
красотата на този покров,
и когато е страшно и пусто,
възкресяват от него любов.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
