25.03.2016 г., 18:24

Нежност

591 1 9

Нежност
=======
Колко нежно коравите пръсти
милват вехтия сватбен воал.
От годините цял е прокъсан,
пергаментово сух, пожълтял,
ала пръстите галят по спомен 
не дантела, а меки коси,
за да може умът да запомни,
че жена този дом украси
и дари го с любов, за да има
сладка песен, надежда и син.
Днес мъжът губи нейното име
и не рони от болка сълзи.
Като малко дете е объркан
и забравя най-прости неща.
Но ръцете му, сякаш сред църква,
над воала прекръстват душа.
Само те още могат да чувстват
красотата на този покров,
и когато е страшно и пусто,
възкресяват от него любов.

 

Цвета Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...