Mar 25, 2016, 6:24 PM

Нежност

  Poetry
599 1 9

Нежност
=======
Колко нежно коравите пръсти
милват вехтия сватбен воал.
От годините цял е прокъсан,
пергаментово сух, пожълтял,
ала пръстите галят по спомен 
не дантела, а меки коси,
за да може умът да запомни,
че жена този дом украси
и дари го с любов, за да има
сладка песен, надежда и син.
Днес мъжът губи нейното име
и не рони от болка сълзи.
Като малко дете е объркан
и забравя най-прости неща.
Но ръцете му, сякаш сред църква,
над воала прекръстват душа.
Само те още могат да чувстват
красотата на този покров,
и когато е страшно и пусто,
възкресяват от него любов.

 

Цвета Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...