Жал ми е за тебе -

разбери

никога не си измисляй нежност,

просто посегни и я вземи,

тя ще трепне стреснато и плахо,

разлюляна в лунни небеса,

в тихата омая на морето,

свита на кълбо в тишината,

къпеща се в лунната пътека,

и ще тръгне по света...

сътворен от твоята душа,

ще стои и дълго ще те чака,

както никой досега,

за да пламне светлина,

жаждаща и тръпнеща в надежда

за онези нови чудеса,

сътворили цялата ти нежност.