Нека...
Нека да изчакаме зората
и първото пробуждане на вечността,
където там, на прага с тъмнината,
две вселени сляха се в една.
Нека пак ръката ти да хвана
и в безгрижен полет да се устремим
и нека всяка малка мъка да забравим
така, както правехме преди.
Нека да запеем нашта песен
и от щастие нека пак да се разсмеем;
и нека в навечерието на златна есен
свежестта на пролет да се разпилее.
И нека всички стихии да се слеят,
и нека всички богове да негодуват...
Всички те нашта песен ще запеят
и на нашата любов ще се любуват!
и първото пробуждане на вечността,
където там, на прага с тъмнината,
две вселени сляха се в една.
Нека пак ръката ти да хвана
и в безгрижен полет да се устремим
и нека всяка малка мъка да забравим
така, както правехме преди.
Нека да запеем нашта песен
и от щастие нека пак да се разсмеем;
и нека в навечерието на златна есен
свежестта на пролет да се разпилее.
И нека всички стихии да се слеят,
и нека всички богове да негодуват...
Всички те нашта песен ще запеят
и на нашата любов ще се любуват!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Някоя Все права защищены
