21 окт. 2008 г., 22:14

Нека бъда...

854 0 3

Нека бъда красивите лъчи на слънцето,
което гали нежно лицето ти!
Нека бъда бурният вятър,
преплел се нежно в косите ти!
Нека бъда  пясъкът многоброен,
който минава през пръстите ти!
Нека бъда просто
въздухът, който дишаш ти!
Нека бъда...! Да!
Нека бъда всичко онова,
до което се докосваш ти!
Но как? Как се чудя, как?
Как да се превърна във всичко
онова, което обожаваш ти?
Какво да сторя с мен?
Какво да сторя с теб?
Как две сърца в едно да затуптят?
Как? 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...