Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
26 февр. 2007 г., 10:42

НЕКА Е ГРЯХ 

  Поэзия » Любовная
1552 0 27

 

Дарявам те с обич, но малко съм тъжна.

Понякога всичко ни плаши, нали?

Стаявам се в себе си, всичко ме мъчи,

но няма да кажа:  "безкрайно боли".

Поставям в сърцето си ново начало,

което е грешно, но искам го - знам.

Изплаквам със думи душата до бяло

и всичко във мене е огън и плам.

Събирам във шепи парченца от чувства,

усмивка дарявам ти, шепна слова.

Но там, надълбоко, със нежните пръсти,

оставяш невидима твоя следа.

Обичаш ме много, събличаш със думи,

животът превръща се в приказен сън.

И всеки миг с теб сътворявам във рими,

и вятърът  в тях се прелива със звън.

Прозрение търся и днес - за отплата,

в безсънните нощи аз  дълго мечтах.

Със теб пак ще бъда, любов непонятна.

Поемам те жадно... и нека  е грях!

 

 

 

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??