НЕКА Е ГРЯХ
Дарявам те с обич, но малко съм тъжна.
Понякога всичко ни плаши, нали?
Стаявам се в себе си, всичко ме мъчи,
но няма да кажа: "безкрайно боли".
Поставям в сърцето си ново начало,
което е грешно, но искам го - знам.
Изплаквам със думи душата до бяло
и всичко във мене е огън и плам.
Събирам във шепи парченца от чувства,
усмивка дарявам ти, шепна слова.
Но там, надълбоко, със нежните пръсти,
оставяш невидима твоя следа.
Обичаш ме много, събличаш със думи,
животът превръща се в приказен сън.
И всеки миг с теб сътворявам във рими,
и вятърът в тях се прелива със звън.
Прозрение търся и днес - за отплата,
в безсънните нощи аз дълго мечтах.
Със теб пак ще бъда, любов непонятна.
Поемам те жадно... и нека е грях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
