valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
31 янв. 2019 г., 23:46

Нека не си мерим...обувките 

  Поэзия
510 2 8

Моите обувки са ти тесни.
Моят път не би го извървял.
Във живота няма нищо лесно.
Никой не мечтае да е в кал.

Но човек пред сянката си ходи,
щом в очите слънцето пече.
За сина си, ще сменя и кожата,
за да е достоен и добре.

Бях и горе, бях и под чертата,
учих се да падам и летя.
Често се загръщах само с вятър,
за да стигна и да отстоя.

Често разговарях със звездите
и си бършех мокрите очи.
Много често бях случаен зрител
на богато сложени софри...

За това ти казвам - Не кори ме!
Тесни са обувките ми, знай!
Имам дом, достойнство. Имам име.

Всичко е във родния ми край.

И макар да съм далеч, аз всичко нося
в амулет до топлото сърце.
Ако ще краката да са боси,
ако ще да бъда без нозе,

ще се боря пак за свойте цели,
че успехи се постигат с хъс.
Не мери обувките ми, те са
моя мярка и със моя кръв.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уауу!!!
    "...те са моя мярка и със моя кръв."
    Чудесен стих с мощно въздействие, зашеметяващо!!!
    Браво ти!!!
  • Целия стих е изтъкан от болезнени истини с много силен край-обещание...Прекрасно пишеш,Валентин!
  • Силно!
  • Ако се напъхаш в чужди обувки, колкото и комфортни и удобни да са, целият ти живот ще мине в старание да доказваш, че са твои и в страх истинският стопанин да не дойде да си ги поиска. Уточнявам оригиналното изречение в коментара ми.
  • Много ми хареса
  • Мина само да се похвалиш, браво! Като имаш всичко, дано събереш за удобни обувки, и мини да се похвалиш от каква кожа са. ЕМ носи най-малко от 1800 кроки
  • Ако се напъхаш в чужди обувки, целият ти живот ще мине в старание да доказваш, че са твои и в страх истинският стопанин да не дойде да си ги поиска. И ще виждаш около себе си само желание да ти отнемат нещо. Всъщност ние не притежаваме нищо, дори и обувките си. Идваме без нищо на този свят и без нищо си отиваме /материално/. А хората, които ни съпътстват в живота, не са вещи. Ако гледаме на тях по този начин, те го усещат, и ги губим.
  • Бях и горе, бях и под чертата,
    учих се да падам и летя.
    Често се загръщах само с вятър,
    за да стигна и да отстоя.
    Поздрави Валентин! Хареса ми!
Предложения
: ??:??