Нека не си мерим...обувките
Моите обувки са ти тесни.
Моят път не би го извървял.
Във живота няма нищо лесно.
Никой не мечтае да е в кал.
Но човек пред сянката си ходи,
щом в очите слънцето пече.
За сина си, ще сменя и кожата,
за да е достоен и добре.
Бях и горе, бях и под чертата,
учих се да падам и летя.
Често се загръщах само с вятър,
за да стигна и да отстоя.
Често разговарях със звездите
и си бършех мокрите очи.
Много често бях случаен зрител
на богато сложени софри...
За това ти казвам - Не кори ме!
Тесни са обувките ми, знай!
Имам дом, достойнство. Имам име.
Всичко е във родния ми край.
И макар да съм далеч, аз всичко нося
в амулет до топлото сърце.
Ако ще краката да са боси,
ако ще да бъда без нозе,
ще се боря пак за свойте цели,
че успехи се постигат с хъс.
Не мери обувките ми, те са
моя мярка и със моя кръв.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
