5 авг. 2006 г., 00:20

нека никога да не заспива

788 0 3
тая вечер,
когато луната е толкова красива
душата прошепва унесено
за страстта нещо отвлечено
и уморено заспива
и в тая вечер
отнесено чакам
страстта в мен да събудиш
насън проплаквам
в мен нещо отново умира
не съм сама,но теб те няма
и пак тъжно заспивам
но сънят не носи утеха,
спокойствие или опека,
а кошмарите от миналото
отново ме обзеха...
не ме отавяй да падна
не искам повече мъка!
нощем,
не ме оставяй жадна
и за повече не чакай да попитам
като отрова във вените ми влей се
и проникни дълбоко...в душата
събуди я,съживи я и засмей се
като луната-
продажна,саркастична и жалка
в нощите,
когато нещо умира
гали душата ми,
така че никога да не заспива...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....