5 ago 2006, 0:20

нека никога да не заспива

  Poesía
791 0 3
тая вечер,
когато луната е толкова красива
душата прошепва унесено
за страстта нещо отвлечено
и уморено заспива
и в тая вечер
отнесено чакам
страстта в мен да събудиш
насън проплаквам
в мен нещо отново умира
не съм сама,но теб те няма
и пак тъжно заспивам
но сънят не носи утеха,
спокойствие или опека,
а кошмарите от миналото
отново ме обзеха...
не ме отавяй да падна
не искам повече мъка!
нощем,
не ме оставяй жадна
и за повече не чакай да попитам
като отрова във вените ми влей се
и проникни дълбоко...в душата
събуди я,съживи я и засмей се
като луната-
продажна,саркастична и жалка
в нощите,
когато нещо умира
гали душата ми,
така че никога да не заспива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....