нека никога да не заспива
тая вечер,
когато луната е толкова красива
душата прошепва унесено
за страстта нещо отвлечено
и уморено заспива
и в тая вечер
отнесено чакам
страстта в мен да събудиш
насън проплаквам
в мен нещо отново умира
не съм сама,но теб те няма
и пак тъжно заспивам
но сънят не носи утеха,
спокойствие или опека,
а кошмарите от миналото
отново ме обзеха...
не ме отавяй да падна
не искам повече мъка!
нощем,
не ме оставяй жадна
и за повече не чакай да попитам
като отрова във вените ми влей се
и проникни дълбоко...в душата
събуди я,съживи я и засмей се
като луната-
продажна,саркастична и жалка
в нощите,
когато нещо умира
гали душата ми,
така че никога да не заспива...
когато луната е толкова красива
душата прошепва унесено
за страстта нещо отвлечено
и уморено заспива
и в тая вечер
отнесено чакам
страстта в мен да събудиш
насън проплаквам
в мен нещо отново умира
не съм сама,но теб те няма
и пак тъжно заспивам
но сънят не носи утеха,
спокойствие или опека,
а кошмарите от миналото
отново ме обзеха...
не ме отавяй да падна
не искам повече мъка!
нощем,
не ме оставяй жадна
и за повече не чакай да попитам
като отрова във вените ми влей се
и проникни дълбоко...в душата
събуди я,съживи я и засмей се
като луната-
продажна,саркастична и жалка
в нощите,
когато нещо умира
гали душата ми,
така че никога да не заспива...
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
