28 мая 2009 г., 20:51

Нека се съмнеш във МАМА!

1.3K 0 44

(посветено)

 

Нека в гърдите нещо се свива!

Нека звездици да ражда нощта!

Щом от мене обичта си отива,

значи другаде тя е дошла!

 

Нека зрънце живот се заражда!

Млечен път да се стеле за двама!

Нека не стихва лудата жажда

и се съмне във чудното МАМА!

 

Ще се помоля на залеза, ще се помоля на изгрева,

ще се помоля, ей така, на колене:

Нека в кълнче прорасне и снага заизвива

най-доброто от нашето семе!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Внушаваш си! Вкъщи пръст не размахвам - там ме обичат! Зем.
  • само не се опитвай да ми размахваш пръст, ако обичаш. пръстът - вкъщи!
  • Прекаляваш! Нали знаеш че и трибуната и публиката не ми се губят?! Аз рога не изкарвам, теб те нямаше да видиш . На това освен издевателство друго не мога да река! Има неща които са за момента ,Майче - после губят стойност! Аз слагам край на тая тема, щото няма смисъл! Зем.
  • Красимире, объркал си трибуната, да ти кажа. Това, че си станал автор +, не ти дава повече права от услугите, за които си дал 20 лв. Демагогията и популизмът може да си ги развяваш на други места, не и в сайт за лично творчество. Надявам се ясно да си ме разбрал. Не с рОго, ще го счупиш.

    п.п. да ти припомня ли за какво беше "бламиран"? ако не ти е неудобно... зеленото не е имунитет, да те осведомя.
  • Майче, та да ти кажа и аз: Вие ме бламирахте за месец, аз ви бламирам за година!!! Нищо не се забравя и се връща десетократно!
    Това е от Зем. Стига демагогия и популизъм!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....