28.05.2009 г., 20:51

Нека се съмнеш във МАМА!

1.2K 0 44

(посветено)

 

Нека в гърдите нещо се свива!

Нека звездици да ражда нощта!

Щом от мене обичта си отива,

значи другаде тя е дошла!

 

Нека зрънце живот се заражда!

Млечен път да се стеле за двама!

Нека не стихва лудата жажда

и се съмне във чудното МАМА!

 

Ще се помоля на залеза, ще се помоля на изгрева,

ще се помоля, ей така, на колене:

Нека в кълнче прорасне и снага заизвива

най-доброто от нашето семе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Внушаваш си! Вкъщи пръст не размахвам - там ме обичат! Зем.
  • само не се опитвай да ми размахваш пръст, ако обичаш. пръстът - вкъщи!
  • Прекаляваш! Нали знаеш че и трибуната и публиката не ми се губят?! Аз рога не изкарвам, теб те нямаше да видиш . На това освен издевателство друго не мога да река! Има неща които са за момента ,Майче - после губят стойност! Аз слагам край на тая тема, щото няма смисъл! Зем.
  • Красимире, объркал си трибуната, да ти кажа. Това, че си станал автор +, не ти дава повече права от услугите, за които си дал 20 лв. Демагогията и популизмът може да си ги развяваш на други места, не и в сайт за лично творчество. Надявам се ясно да си ме разбрал. Не с рОго, ще го счупиш.

    п.п. да ти припомня ли за какво беше "бламиран"? ако не ти е неудобно... зеленото не е имунитет, да те осведомя.
  • Майче, та да ти кажа и аз: Вие ме бламирахте за месец, аз ви бламирам за година!!! Нищо не се забравя и се връща десетократно!
    Това е от Зем. Стига демагогия и популизъм!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...