12 окт. 2011 г., 19:58

Нека си простим

1.6K 0 2

Човеко, прости ми!
Човеко, прости си!
Сега събуди се,
вземи се, спаси се!

Днес стига омраза.
И стига отдавна!
Защо се наказваш?
Сам скачаш във яма.

Зло връщаш на някой
и уж оправдано...
Но с таз справедловост
 сам правиш си гадно.

А трябва ни милост
и трябва ни вяра, 
че с мъничко прошка
 сразяваме звяра.

Да! Те те проклинат, 
но ти благославяй!
С любов към врага си 
ти злото сразявай.

Да! Трудно е много.
Да! Трудно е... зная.
Но нищо не мога,
 това щом не правя.

Тъй злото изтласквай
 във бездната мрачна.
Надолу го пращай,
 нагоре израствай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дур Даг Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за добрите отзиви. Не се нуждая да пиша поезия (ако това може да се нарече поезия). Просто понякога се случва и ми е приятно, че някой я харесва.
  • Много хубав стих! Поздрав

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....