Човеко, прости ми!
Човеко, прости си!
Сега събуди се,
вземи се, спаси се!
Днес стига омраза.
И стига отдавна!
Защо се наказваш?
Сам скачаш във яма.
Зло връщаш на някой
и уж оправдано...
Но с таз справедловост
сам правиш си гадно.
А трябва ни милост
и трябва ни вяра,
че с мъничко прошка
сразяваме звяра.
Да! Те те проклинат,
но ти благославяй!
С любов към врага си
ти злото сразявай.
Да! Трудно е много.
Да! Трудно е... зная.
Но нищо не мога,
това щом не правя.
Тъй злото изтласквай
във бездната мрачна.
Надолу го пращай,
нагоре израствай.
© Дур Даг Всички права запазени