16 дек. 2009 г., 19:37

Нека ти река!

764 0 8

Наричай ме с различни имена -
какъвто ме усещаш във момента. 
Дори еленът знам, че е сърна
с рога върху главата монументни.

Усещай ме такъв, какъвто съм
и всички негативи ми прощавай.
Дори да съм кошмар във твоя сън,
със идеалите си ти не ме сравнявай.

Наказвай ме, когато съгреша.
Не искам да те гледам като плачеш.
С мен бъди сестра на радостта,
това за мен ужасно много значи.

Когато си обидена, кажи
това, което теб те възмущава.
Човек не е машина и греши,
но аз не ща с обиди да ранявам.

Нека светлината да тъче
от нашите емоции постеля,
бродирана с обичащо сърце,
в което със любов съм се прицелил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...