16 dic 2009, 19:37

Нека ти река!

  Poesía
761 0 8

Наричай ме с различни имена -
какъвто ме усещаш във момента. 
Дори еленът знам, че е сърна
с рога върху главата монументни.

Усещай ме такъв, какъвто съм
и всички негативи ми прощавай.
Дори да съм кошмар във твоя сън,
със идеалите си ти не ме сравнявай.

Наказвай ме, когато съгреша.
Не искам да те гледам като плачеш.
С мен бъди сестра на радостта,
това за мен ужасно много значи.

Когато си обидена, кажи
това, което теб те възмущава.
Човек не е машина и греши,
но аз не ща с обиди да ранявам.

Нека светлината да тъче
от нашите емоции постеля,
бродирана с обичащо сърце,
в което със любов съм се прицелил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...