16 dic 2009, 19:37

Нека ти река!

  Poesía
763 0 8

Наричай ме с различни имена -
какъвто ме усещаш във момента. 
Дори еленът знам, че е сърна
с рога върху главата монументни.

Усещай ме такъв, какъвто съм
и всички негативи ми прощавай.
Дори да съм кошмар във твоя сън,
със идеалите си ти не ме сравнявай.

Наказвай ме, когато съгреша.
Не искам да те гледам като плачеш.
С мен бъди сестра на радостта,
това за мен ужасно много значи.

Когато си обидена, кажи
това, което теб те възмущава.
Човек не е машина и греши,
но аз не ща с обиди да ранявам.

Нека светлината да тъче
от нашите емоции постеля,
бродирана с обичащо сърце,
в което със любов съм се прицелил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...