Нека ти река!
Наричай ме с различни имена -
какъвто ме усещаш във момента.
Дори еленът знам, че е сърна
с рога върху главата монументни.
Усещай ме такъв, какъвто съм
и всички негативи ми прощавай.
Дори да съм кошмар във твоя сън,
със идеалите си ти не ме сравнявай.
Наказвай ме, когато съгреша.
Не искам да те гледам като плачеш.
С мен бъди сестра на радостта,
това за мен ужасно много значи.
Когато си обидена, кажи
това, което теб те възмущава.
Човек не е машина и греши,
но аз не ща с обиди да ранявам.
Нека светлината да тъче
от нашите емоции постеля,
бродирана с обичащо сърце,
в което със любов съм се прицелил.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
