Нелепо, нахално, себично
Пристигаш в съня ми тъй, както
наяве не би го направил.
И както навярно си чакал
притихнало, бурно, отдавна...
Нелепо, себично, нахално.
Без остри до кожа въпроси -
дали са ръцете му алчни
когато до мен се докоснат,
дали ме обича безумно,
нелепо, себично, нахално,
дали ме разбира без думи...
И колко си плащам за фалша.
Как още живея до него
притихнало, бурно, отдавна,
когато нощта ми протегне
към тебе косите си бавно.
Не питаш. А как ми се иска
поне да се спреш в съвестта ми.
Не мога да плащам за риска
да съм безглаголно безсрамна.
Да бъда виновна без грях, но
нелепо, нахално, себично,
щом с него да бъда успях, но
и с него така те обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Зарева Все права защищены
