9 февр. 2011 г., 07:12

Нелогично

1K 0 2

С теб сякаш живеем на различни планети.

Ти си Малкият Принц, аз дует между Дони и Нети.

Уж за едни и същи неща си говорим,

изведнъж излиза, че просто си спорим.

Ти искаш да направиш нещо,

на мен пък нещо ми става горещо.

Аз ти казвам искам да скачам,

ти ме питаш къде да го закачам...

И така ден след ден, месец след месец,

ти, греещо слънце, аз - полумесец.

Ти нощем залязваш, аз след тебе тичам.

Чудиш се ‘Защо ли’ – Защото те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...