С теб сякаш живеем на различни планети.
Ти си Малкият Принц, аз дует между Дони и Нети.
Уж за едни и същи неща си говорим,
изведнъж излиза, че просто си спорим.
Ти искаш да направиш нещо,
на мен пък нещо ми става горещо.
Аз ти казвам искам да скачам,
ти ме питаш къде да го закачам...
И така ден след ден, месец след месец,
ти, греещо слънце, аз - полумесец.
Ти нощем залязваш, аз след тебе тичам.
Чудиш се ‘Защо ли’ – Защото те обичам!
© Дончо Антонов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
