9.02.2011 г., 7:12

Нелогично

1K 0 2

С теб сякаш живеем на различни планети.

Ти си Малкият Принц, аз дует между Дони и Нети.

Уж за едни и същи неща си говорим,

изведнъж излиза, че просто си спорим.

Ти искаш да направиш нещо,

на мен пък нещо ми става горещо.

Аз ти казвам искам да скачам,

ти ме питаш къде да го закачам...

И така ден след ден, месец след месец,

ти, греещо слънце, аз - полумесец.

Ти нощем залязваш, аз след тебе тичам.

Чудиш се ‘Защо ли’ – Защото те обичам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дончо Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...