Неми са щурците
пуста - вечерта.
Лунен лъч самотен
къпе се в тъга.
Мама си замина -
светла и добра.
Тихо се превърна
в утринна роса.
Литна към Небето...
Връща се сега
като дъжд, пречистил
нашите сърца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вилдан Сефер Все права защищены
