17 апр. 2008 г., 10:27

Немирните козлета

1.8K 0 9

НЕМИРНИТЕ  КОЗЛЕТА

 

Бабините две козлета,

две козлета-две братлета,

заминали сами в гората,

разтревожили козата.

 

Слънчицето щом се скрило

и в гората се стъмнило,

между храстите се свили

мамините рожби мили.

 

Ах, тези две  козлета,

с  немирните крачета

прегазиха на Цвета

най-пъстрите  лалета.

 

А баба им се скара,

затвори ги в кошара.

Сега на тез козлета

сърдита е и Цвета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Велчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре ми подейства за добро утро!
    С обич ,Лиленце!!
  • Ех,Лили,прекрасно стихче си сътворила!Усмихна ме!Прегръдки!
  • Лилинко....вече ти бях казвал,че си чудесна
    с тези детски стихове!!!!
    сега ти го казвам пак!!!
    бъди жива и здрава...и ни радвай!!!!
  • И мислите са свежи на поета,
    когато ни разказва за козлета,
    и нека да е сърди Цвета,
    че дари ни с мирис на лалета...
    *********************************************
    Стана ми мило и хубаво! Благодаря ти!
  • Оазисче е при тебе, свежо оазисче.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...