17.04.2008 г., 10:27

Немирните козлета

1.8K 0 9

НЕМИРНИТЕ  КОЗЛЕТА

 

Бабините две козлета,

две козлета-две братлета,

заминали сами в гората,

разтревожили козата.

 

Слънчицето щом се скрило

и в гората се стъмнило,

между храстите се свили

мамините рожби мили.

 

Ах, тези две  козлета,

с  немирните крачета

прегазиха на Цвета

най-пъстрите  лалета.

 

А баба им се скара,

затвори ги в кошара.

Сега на тез козлета

сърдита е и Цвета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре ми подейства за добро утро!
    С обич ,Лиленце!!
  • Ех,Лили,прекрасно стихче си сътворила!Усмихна ме!Прегръдки!
  • Лилинко....вече ти бях казвал,че си чудесна
    с тези детски стихове!!!!
    сега ти го казвам пак!!!
    бъди жива и здрава...и ни радвай!!!!
  • И мислите са свежи на поета,
    когато ни разказва за козлета,
    и нека да е сърди Цвета,
    че дари ни с мирис на лалета...
    *********************************************
    Стана ми мило и хубаво! Благодаря ти!
  • Оазисче е при тебе, свежо оазисче.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...