Ненамиране

Kas
8 7

18 янв. 2020 г., 07:53

Поэзия

970 0 2

Ненамиране

Къде си ти? По восъчните стъпки

оставях аз печата - своя, крив...

Цигарата след още две-три дръпки

чумери дим разсеяно-къдрив.

И няма го. Разтворено сърцето.

Занямало е пътя си прашлив.

Отпило две-три глътки от шишето,

разсънило усмихнат джин, лъжлив.

Съсипан от неискането, гине.

Кога, какво и кой би пожелал...

Увяхва есен, после трупа зима.

И пролетно разцъвфа в мен кинжал.

Познавам те по бронзовите лапи,

стопили се под лятната ни кал.

Неканена, кръвта ми ще покапе

за щрихите на сетния ни бал.