Ненамиране
Ненамиране
Къде си ти? По восъчните стъпки
оставях аз печата - своя, крив...
Цигарата след още две-три дръпки
чумери дим разсеяно-къдрив.
И няма го. Разтворено сърцето.
Занямало е пътя си прашлив.
Отпило две-три глътки от шишето,
разсънило усмихнат джин, лъжлив.
Съсипан от неискането, гине.
Кога, какво и кой би пожелал...
Увяхва есен, после трупа зима.
И пролетно разцъвфа в мен кинжал.
Познавам те по бронзовите лапи,
стопили се под лятната ни кал.
Неканена, кръвта ми ще покапе
за щрихите на сетния ни бал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
