18.01.2020 г., 7:53 ч.

Ненамиране 

  Поезия
622 0 2

Ненамиране

 

Къде си ти? По восъчните стъпки

оставях аз печата - своя, крив...

Цигарата след още две-три дръпки

чумери дим разсеяно-къдрив.

 

И няма го. Разтворено сърцето.

Занямало е пътя си прашлив.

Отпило две-три глътки от шишето,

разсънило усмихнат джин, лъжлив.

 

Съсипан от неискането, гине.

Кога, какво и кой би пожелал...

Увяхва есен, после трупа зима.

И пролетно разцъвфа в мен кинжал.

 

Познавам те по бронзовите лапи,

стопили се под лятната ни кал.

Неканена, кръвта ми ще покапе

за щрихите на сетния ни бал.

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??