Ненамиране

Kas
8 7

Jan 18, 2020, 7:53 AM

Poetry

1030 0 2

Ненамиране

Къде си ти? По восъчните стъпки

оставях аз печата - своя, крив...

Цигарата след още две-три дръпки

чумери дим разсеяно-къдрив.

И няма го. Разтворено сърцето.

Занямало е пътя си прашлив.

Отпило две-три глътки от шишето,

разсънило усмихнат джин, лъжлив.

Съсипан от неискането, гине.

Кога, какво и кой би пожелал...

Увяхва есен, после трупа зима.

И пролетно разцъвфа в мен кинжал.

Познавам те по бронзовите лапи,

стопили се под лятната ни кал.

Неканена, кръвта ми ще покапе

за щрихите на сетния ни бал.

Please sign in with your account so you can comment and vote.