Ненамиране
Ненамиране
Къде си ти? По восъчните стъпки
оставях аз печата - своя, крив...
Цигарата след още две-три дръпки
чумери дим разсеяно-къдрив.
И няма го. Разтворено сърцето.
Занямало е пътя си прашлив.
Отпило две-три глътки от шишето,
разсънило усмихнат джин, лъжлив.
Съсипан от неискането, гине.
Кога, какво и кой би пожелал...
Увяхва есен, после трупа зима.
И пролетно разцъвфа в мен кинжал.
Познавам те по бронзовите лапи,
стопили се под лятната ни кал.
Неканена, кръвта ми ще покапе
за щрихите на сетния ни бал.
