Ненарочено избълбукване
Ненарочено избълбукване
Дочувам колелетата, Яшаре...
Агнета заблели. Вакли.
Бродница съм. Твоята кошара
все ме мами. Мръкне ли - очаквам...
Сянка по Луната - да се мернеш...
В Куков вир бълбукаш - образ свиден.
Щурна нейде на тъгата черното.
Но сърцето... Тръпне да те види...
И искри... Разжарена борина...
Въгленче във снежната ти пряспа.
Мержелея ли се? Във кръвта и виното?
Мор съм за душата. Вой и бяс съм...
Пръкна ли се - в рана се обричам...
Болката ми - одър и молитва.
В птича глъч се лея от обичане.
Не ме ли найдеш... Все за мен ще питаш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
