Ненарочено избълбукване
Ненарочено избълбукване
Дочувам колелетата, Яшаре...
Агнета заблели. Вакли.
Бродница съм. Твоята кошара
все ме мами. Мръкне ли - очаквам...
Сянка по Луната - да се мернеш...
В Куков вир бълбукаш - образ свиден.
Щурна нейде на тъгата черното.
Но сърцето... Тръпне да те види...
И искри... Разжарена борина...
Въгленче във снежната ти пряспа.
Мержелея ли се? Във кръвта и виното?
Мор съм за душата. Вой и бяс съм...
Пръкна ли се - в рана се обричам...
Болката ми - одър и молитва.
В птича глъч се лея от обичане.
Не ме ли найдеш... Все за мен ще питаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
