18.02.2014 г., 7:51

Ненарочено избълбукване

1.1K 0 19

  Ненарочено избълбукване

 

 

Дочувам колелетата, Яшаре...

Агнета заблели. Вакли.

Бродница съм. Твоята кошара

все ме мами. Мръкне ли - очаквам...

 

Сянка по Луната - да се мернеш...

В Куков вир бълбукаш - образ свиден.

Щурна нейде на тъгата черното.

Но сърцето... Тръпне да те види...

 

И искри... Разжарена борина...

Въгленче във снежната ти пряспа.

Мержелея ли се? Във кръвта и виното?

Мор съм за душата. Вой и бяс съм...

 

Пръкна ли се - в рана се обричам...

Болката ми - одър и молитва.

В птича глъч се лея от обичане.

Не ме ли найдеш... Все за мен ще питаш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...