24 янв. 2007 г., 11:24

Ненужна 

  Поэзия
1182 0 10
Болка пак изпива ми душата,
сякаш в този миг е непотребна вещ.
Отново падна в примка на тъгата
пламъче на гаснещата свещ.
Едно сърце, разбито на парчета,
а те снежинки малки са в нощта
и стопяват се увехнали цветчета,
и в кал сега превръща се снега.
         17.12.98г.

© Пенка Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??